Велизар Бинев чете стихотворението на Рене Карабаш „Паноптикон“:
паноптикон
не
ти още не разбираш
че ние никога няма да сме равни
в тази слепоочна любов
и то не защото има хиподрум
или защото в два живота ти бе Каин
а на мен се падна Авел да пребъда
а просто защото
когато две деструктивни сили
(чието триене според Юнг
създава съвършенство)
се сблъскат
едната помита другата
неповратимо
помни
в централната кула на паноптикона ни
може да има само един надзирател
и чувството за невидима вездесъщност
да е мое
или твое
никога на двама ни
Рене Карабаш в „Кръстопът“.
Рене Карабаш в DICTUM.