Камелия Кондова чете стихотворението си „Шести март“:
(архивен запис на ArsMedia от 11-ти „Трубадурски двубой“ в клуб „Бялата ръкавица“)
„Шести март“
Бащата на синът ми си отиде.
Не знам дали във Ада или в Рая.
Не знам дали пронизан от обида
или простил на себе си…Но зная,
че тази нощ детето ми пътува
със влака в единайсет и половина
към гроба му. Но не да се сбогува,
а да се срещнат – равни по години.
По всичките пропуснати години,
в които са се сещали за кратко –
единият – за думичката „сине“,
а другият – за думичката „татко“.
Голямо е момчето ми, голямо.
Но зная, че смъртта е по-голяма.
Усещам как расте и става рамо.
И за вината просто въздух няма.
И се облягат двама невиновни
един на друг – с последната човечност.
Синът ми – вече с правото на спомен.
баща му – вече с правото на вечност.
Камелия Кондова е родена през 1969 г. в Добрич. Завършила е „Българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Член е на съюза на българските писатели от 1997 г. Автор на 6 стихосбирки, сред които „Повод за живот“ (1988), „Не и милост“ (1990), „Как се обича художник“ (1994), „Тепърва ще се уча на живот“ (1998), „Малки смърти“ (2007)… Носител на многобройни отличия от национални конкурси за поезия…
[b] ![/b]
, , ? , e-mail: kiberpadonak@yahoo.com