In Memoriam: Гриша Трифонов


  Живя както искаше. Както избра. Понякога падаше – защото беше уморен или защото искаше. Понякога просто пишеше – високо, както можеше. Високо – както искаше.
  Някои го изговаряха със злост. Мнозина – с обожание. За някои беше по-важната част от самите тях. Или онази, която смятаха за по-значима…
  Сега ни събра. Поне сега, когато се говори за него, всички ще гледат нагоре. Гришата…

  Гриша Трифонов чете стихотворението си „Сиврикая“:

(В.Д.)
Гриша Трифонов в „Кръстопът“.
Гриша Трифонов в DICTUM.