На видеозаписа Цочо Бояджиев чете свое неозаглавено стихотворение (включено в книгата му „Пастир на думи“, 2000 г.):
***
С октомври встъпваме в сезона на отсъствията.
На птиците, разбира се, и на зеленото в пейзажа,
но и на дамата каро в колодата
на идващите дни.
По-ясно става случващото се със нас, но и по-трудно дишаме
в пространството, освободено от заемащите го предмети.
И пътищата са за всякъде, но няма как да тръгнем,
щом нищо повече не отличава юг от север.
Защото тя бе всичко. Тя бе въздухът и пътят,
леглото, масата, откъртеният ъгъл на перваза,
докосването, шепотът, прегръдката, сънят –
надеждата, опровергавана сега от парцаливото плашило,
изправено безсмислено сред изгорелите стърнища.
(запис за ArsMedia от гостуване на Цочо Бояджиев в AUB през март 2012 г.)
Цочо Бояджиев в DICTUM.
Цочо Бояджиев в „Кръстопът“.