Мария Тодорова чете стихотворението си „шушнейки“:
(архивен запис на ArsMedia от „Фестивални дни „Глоси“-октомври’2008″ – „Думи за приятели“)
шушнейки
привиквам
очите си
да насочват
нещата към себе си
с думата
очи
да свиквам
и с теб
опитвам се
и със суровия
и гол
език
да намирам след кожата
и обработената дървесина
на тишината
За малко.
