Можете да чуете как Георги Рупчев чете стихотворението си „Ателие“:
Ателие
Влезе Мария. Между скици и сандвичи с шунка
ние играехме карти,
влезе Мария,
влезе безшумно.
Седем Марии по стените, една от статива
с нас я очакваха, влезе деветата – жива,
влезе, поникна с чадъра си мокър,
с палтото зелено, с лилавата рокля.
Като магия: влезе Мария,
влезе Мария…
Ох, как седяхме там,
малко пийнали, сухи и хубаво сресани,
как растеше димът и тежаха ръцете ни,
как светът се разместваше постепенно
учестен, безучастен,
стаен,
тънкостенен,
по лицата ни, позачервени и умни, избиваше влага –
Мария стоеше,
Мария на прага
и ни гледаше…
Господи.
Ние, седящите там,
като попукани глинени бюстове важни –
поколение:
синове без бащи
и бащи на синчета нераждани…
Беше кратко.
Влезе Мария. Тя каза: „Снощи починал татко.“
Георги Рупчев в „Кръстопът“.
Георги Рупчев в DICTUM.
(С благодарност към Валентина Рупчева за разрешението за тази публикация и предоставения запис)