Левена Филчева чете стихотворението си „Безсъние“:
(записът е осъществен по време на първата акция „Думи за брод“ – част от турнето „С радио на път“)
Безсъние
И е толкова много мъгла,
че ми лепнат клепачите.
Мойте мъртви навярно
правят райски купон –
наргиле палят дядовци,
баби месят погачи
и танцуват приятели
върху облачни, прашни килими
в най-просторния дом.
И наливам си в чашата
люта, домашна поезия
(да отсипя в пръстта
глътка стих не върви).
Насинджирват се буквички,
капки солени подреждат
стъпала през мъглата.
Но е толкова, толкова тихо.
А пък Раят не спи.
Един отговор на “Левена Филчева: Безсъние”