В аудиоантологията за съвременна българска поезия „Представи”, Валентин Дишев чете стихотворението на Георги Гаврилов „*** (… съвем обречени на още живот…)”:
в среднощния студ на гарата
чакахме съвсем обречени на още живот
съвсем сами насред себе си
и нямаше смисъл да гледаме звездите –
ние бяхме по-далечни
нямаше смисъл от смърт –
животът играеше всички роли
в погледа ти целият безпосочен всемир
да беше куче – да те погаля
да беше куче – да те убия
но не си
не съм и аз
в среднощния студ
усещам въртенето на земята – мръсна сълза
за която няма
лице
Георги Гаврилов в DICTUM.
Георги Гаврилов в „Кръстопът”.