Предлагаме ви да чуете как Наталия Иванова чете своето стихотворение „София, септември“, публикувано по-долу. Това е още едно допълване на „Глас(ни)“ – аудиоанталогията ни за съвременна българска поезия, още един от уникалните проекти, превърнали се в реалност чрез електронните списания за литература „Кръстопът“ и DICTUM:
София, септември
Как само те обичам вечер
вървя по уморените ти улици и слушам
самотен телевизор как цъфти
и гласовете му не казват нищо
а ние тук сме
тротоарите не свършват никога
от плочките израстват блокове
във всеки съм живяла
и във никой
а миналото като прашен хол
подрежда се в един и същ следобед –
излизам, мамо –
от едно дете
което оттогава се прибира
ти знаеш всичко за това
и всичко после –
свидетелят на вечери и сутрини
на първата любов и на останалата
на тайните ми срещи и раздели
тогава бог ли си или добър приятел?
аз няма да признавам нищо
сега сме тук:
ти – все по-същият
и аз – простила, че след мен оставаш още
Наталия Иванова в „Кръстопът” и в DICTUM.
Предложеният аудиозапис е документален, от участието на Наталия Иванова в пролетното издание на „София ГлосиФест“, събрало над 30 български автори – поети, музиканти, фотографи, хуманитаристи – на 7 и 8 май тази година в „Хралупата – бутик за думи, образи и смисъл“. В DICTUM можете да чуете и по-обширен фрагмент от участието на Наталия Иванова във фестивала.