Йорданка Белева чете свое неозаглавено стихотворение:
***
когато ми разказа за онзи велик художник
как учителят му го биел по пръстите
ти не рисуваш нищо
това са бели и празни листи
а той отговарял през сълзи
бяла и празна е зимата
аз нямам какво да добавя
Още информация „Йорданка Белева: *** (когато ми разказа…)“