Хуан Антонио Берниер чете стихотворението си „Аниса“:
(архив – от интервю на Хуан Антонио Берниер за ArsMedia)
Аниса
Колко красива стая в полумрак,
нашата,
в дванадесет сутринта.
Моите дрехи
нахвърляни
в безпорядък
върху твоето колело.
Думи
породени
от допира.
Думи и дим.
Нашите гласове, един по един.
Превод: Мариана Манолова
Хуан Антонио Берниер в DICTUM.
Хуан Антонио Берниер в „Кръстопът“.
Един отговор на “Хуан Антонио Берниер: Аниса”