Хуан Антонио Берниер: Не знам, може би, предполагам, обаче

Хуан Антонио Берниер чете стихотворението си „Не знам, може би, предполагам, обаче“:



(записът е от интервю за ArsMedia и е осъществен на 23.04.2009 г., по време на вечерта „Южна пролет“ и приятели“, част от програмата на XXXVII Литературни дни „Южна пролет“, на които Хуан Антонио Берниер бе гост)

Не знам, може би, предполагам, обаче

Когато двама се прегръщат.
Човек се чувства,
не знам,
като изпълнен отвън.

И в ритъм улицата
продължава да се движи и без нас,
денят минава така
и не ни засяга,
защото си красива

и моята красота се стреми към твоята.

Сега вече знам,
започнах да ти пиша поема
и я пиша бавно,
когато сме тук,
в пустотата между нас.

Превод: Мариана Манолова

      Хуан Антонио Берниер е роден в андалуския град Кордоба през 1976 година. Още двадесет и две годишен издава първата си книга – “Брегът на сънищата” (1998 г.). Следват „Светлини в гората“ (2000 г.) и най-знаменитата му досега “Така прави птичката” (2004 г.). За нея през 2005 година получава наградата за поезия “Критично око” на Националното радио на Испания.
      Той е включен от Хесус Мунарис в престижната „Двадесет и пет млади испански поети“ и в още две антологии – от Луис Антонио де Вийена в „Логиката на Орфей“ и от Хавиер Лостале в „Съвременният свят, поетите на Кордоба в XXI век“.
      През май 2014 г. „Жанет 45“ издаде двуезичната книга със стихове на Хуан Антонио Берниер „Философията и две врабчета/La filosof?a y dos gorriones” (преводът на български е на Лиляна Табакова. и под редакцията на Марин Бодаков).

Хуан Антонио Берниер в „Кръстопът“.