//
By Дежурен редактор | декември 28, 2009 - 9:28 pm - Posted in Аудиофакти, Вестник

Продавачът на конци - корица

       Илко Димитров за „Продавачът на конци“ – книгата му, спечелила Националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2009 година (архив на ArsMedia от март 2009 г.):

      

Из „Продавачът на конци“

VII

На кого говоря, кой ми говори?

Какво чуваш от моите думи ти,
търсещият шепата ориз, прекупвачът на добитък,
ти, живеещият в храма, анализаторът на рискови пазари, ти,
астронавтът, дишащият във врата на Бога, ти,
която се приготвяш за поредния клиент, и ти – касапинът,
и ти – любителят на боклукчийски кофи,
какво разбирате от онова, което пиша аз, какво разбирам аз,
от онова, което вие казвате, когато казвате.
Ти говориш за любов, аз не чувствам нищо,
аз говоря за любов и само аз я чувствам.
Свободата ти – не е ли веригата,
която теб спасява, а мене приковава
към колелото от привързаности? Ти, пишещият,
не чувстваш ли как изтънява нишката на думите,
как се стопява върху стената? Изтерзано е
съжителството ни и няма общност.

*

Как стават като малки деца четящите и слушащите поезия
Всички те искат да чуят цветната и тръпна приказка, която да ги изведе
от сумрачното и влажно подземие на ежедневието.
Настройват очите си да гледат кръгло, а ушите си да чуват остро,
внимавайки да не произвеждат никакви,
най-малкото случайни, шумове.
Нагласят се, предоставят се за отглеждане в цветните градини,
не щат и да знаят, че има връщане, не мислят за това,
защо да си развалят пътешествието, което не става всеки ден
(не може всеки ден да се пребивава в цветни градини).
Предоставят се, стоят притихнали с кръгли очи и остри уши,
но така си и остават,
малките деца, преметнати от порасналите пишещи,
които не могат да се занимават с никакви приказки –
могат евентуално
да споделят различни неща от живота си и изобщо как се справят.

*

Вечните теми са абсурдни.
Темите на деня са кърпи за еднократна употреба.
Твоят поглед върху тях?
Но кой се интересува от него.

*

Твърде особени станаха усещанията и чувствата ни,
твърде странни. Скоро съвсем ще изчезнем
от особеност.

*

Не искам да наслагвам, няма да се наредя на
опашката за добавяне – аз не съм един от,
нито съм част от. Това, което правя,
стои встрани от никнещата сграда
и няма да остане в основата на друга.
Пиша, какъвто съм –
никога преди не съм бил и повече никога няма да бъда.

*

Тези вдъхновяващи думи за любов, чест, упование,
тези вдъхновяващи думи, които се
взаимозаменят,
поглъщайки се.

*

Книжка със стихове
лежи под ъгъл върху дървената маса. Бутнеш ли книжката с ръка,
ъгълът изчезва.


Текста на поемата „Продавачът на конци“ можете да прочетете в изданието на „Стигмати“ или в „Литературен клуб“.

Илко Димитров в DICTUM.
Илко Димитров в „Кръстопът“.

This entry was posted on понеделник, декември 28th, 2009 at 21:28 and is filed under Аудиофакти, Вестник. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

1 коментар

  1. ноември 20, 2010 @ 12:47


    […] Илко Димитров за “Продавачът на конци” […]

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.