Разговор на Владимир Левчев с Илко Димитров в „Небесни Балкани“

Разговор на Владимир Левчев с Илко Димитров в „Небесни Балкани“ – 18.03.2009 г.:

(„Небесни Балкани“ беше предаване за модерната българска и балканска литература – съвместна продукция на Радио Благоевград и Издателство „Арс“.)

Фрагменти от „Продавачът на конци“*

(…)*
Ние – актуално живите. Няма като нас, няма като нас.
Ние сме в играта – съзаклятието на живеещите,
тайната завера на живите-сега. Няма като нас.
Ние сме в играта, а останалите са измислени.
Мъртвите и неродените не съществуват и не са в играта.
Не се залъгвай и не се мъчи напразно – не можеш да им обясниш
магията на съществуването – те наистина не са съмишленици.
Онова, което са направили, е вече старо,
половинчат провинциален опит –
сега е времето за истинското действие,
на нас принадлежи завършващият удар, финалният акорд.
Ние сме на ход, останалите просто липсват,
няма ги на сцената и никой
не очаква да се появят. Не казвай, че сенките са също като нас,
не приравнявай внушенията на фикцията
с въздействието на присъствието, което
можеш да измериш и да споделиш,
да споделиш най-вече. И ще признае всеки –
няма като нас, упражняващите шумната магия на живота
върху Земята, която, всъщност,
ние обитаваме за първи път.

(…)*
Когато не ти се живее.
Когато изобщо не ти се живее.
Когато направо не ти се живее.
Когато не ти се живее, ама никак.
Когато ти се ще да си умрял.
Когато е най-добре да си умрял.
Когато да беше умрял.
Когато да умреш ей сега и ей тука.
Когато да не се беше раждал.
Когато никога да не се беше раждал.
Когато въобще защо си се родил.
Когато защо, наистина,
си жив, а не умрял. Когато не ти се живее
и когато ти се мре – кажи три пъти „когато“.
Нюансът има значение.

(…)

      Илко Димитров е роден на 23 декември 1955 г. в град София. Завършил е Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на книгите „Опит за определение“, стихове (1989); „Приказки за Попо“, книга за деца (1992); „Обратен водопад“, стихове (1995); „Някакво заглавие“, проза (1994); „Вселена по здрач“, стихове (1998), „Паркът“, поема (1999), „Трите кошници“, стихове (2000); „Разчленяване“, поема (2001) и „Двамата съдружници“, есета (2007), „Бяло“, стихове (2008). Книгата „Паркът“ бе отличена с годишната награда на Сдружението на българските писатели за 1999 г.
      Премиерата на последната книга на Илко Димитров – „Продавачът на конци“ (издадена от „Стигмати“) – бе на 26. 02. 2009 година.

* – Пълния текст на поемата „Продавачът на конци“ можете да прочетете в „Литературен клуб“ или – разбира се – в изданието на „Стигмати“.

Илко Димитров в „Кръстопът“.