Зоя Маринчева: Плач на кандило

Зоя Маринчева чете стихотворението си „Плач на кандило“:


(архив на ArsMedia)

Плач на кандило

Обичам, когато има Господ
и ме гледа отгоре,
когато има къпини – обичам.
Обичам да знам,
че пословиците казват право,
а верността и покварата
седят в кандилото
като олио и вода,
като вода и олио.
Обичам да не забравям
думите изповед, пряспа –
периодично забравям
и си ги спомням
по милостта на вятъра.
Когато водата гори,
олиото плаче.
Обичам, когато самолетът каца
и разпъва нозе,
не прибира криле.
Обичам глина под чернозем,
амфора в къщата,
нисък дувар с надменна котка.
Обичам слънце в паяжина
на въздух.
Обичам ли, всичко е наред
между мен и Господ.


Зоя Маринчева

      Зоя Маринчева в „Кръстопът“.
      Зоя Маринчева в DICTUM.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Bubblecast plugin is not configured properly. Please, contact administrator.
Add video comment