Ани Илков – „Болният въпрос е не дали сме постмодернисти или не… Модерната поезия, поезията, писана в самота и поднесена в печатан вид на хартиен носител, за да се чете и изживява в самота, тази поезия достига върха си в “Дуински елегии” и “Сонети към Орфей” на Рилке, през двайсетте години на миналия век и „Четирите квартета“ на Елиът и след туй билото на хълма е превалено и поезията тръгва към по-ниските места на своето осъществяване… Накъде върви?:
(архив на ArsMedia, фрагмент от разговор на Ани Илков с Владимир Левчев в „Небесни Балкани“, 2008 г.)