Ваня Константинова чете разказа „Ливан, Будапеща, Индия и всички други места“ от своята книга „„Благодарим ти, мистър Уан“:
(архив на ArsMedia)
„Ливан, Будапеща, Индия и всички други места“
Г.Романьоли споменава в “Коледи”, че всичко се е случило на същата Коледа. И това несъмнено е вярно, тъй като Коледа винаги е една. Ако се опитате да ги диференцирате във времето по години, ще разберете колко съм прав. Символите нямат лица и възраст, те са аморфни и именно поради това непреодолими. Понякога красиви – една похвала на строгия ментор, усмивката на момиче, преди полата й да се извие зад ъгъла, един блестящо взет изпит, една награда… След подобни неща ти се ще да подскачаш като каучукова топка, запратена безцелно върху гладките плочи на централния площад – все по-високо, по-високо, по-… В сумрака, докато полетът достигне извития прозорец, зад който майката разресва косите си, преди да извика мъжете за вечерното хранене.
Или преди да стори онова, което би подхождало на всякоя достойна майка.
Да си отиде.
