//

      Ваня Константинова чете разказа „Ливан, Будапеща, Индия и всички други места“ от своята книга „„Благодарим ти, мистър Уан“:

(архив на ArsMedia)


„Ливан, Будапеща, Индия и всички други места“

      Г.Романьоли споменава в “Коледи”, че всичко се е случило на същата Коледа. И това несъмнено е вярно, тъй като Коледа винаги е една. Ако се опитате да ги диференцирате във времето по години, ще разберете колко съм прав. Символите нямат лица и възраст, те са аморфни и именно поради това непреодолими. Понякога красиви – една похвала на строгия ментор, усмивката на момиче, преди полата й да се извие зад ъгъла, един блестящо взет изпит, една награда… След подобни неща ти се ще да подскачаш като каучукова топка, запратена безцелно върху гладките плочи на централния площад – все по-високо, по-високо, по-… В сумрака, докато полетът достигне извития прозорец, зад който майката разресва косите си, преди да извика мъжете за вечерното хранене.
      Или преди да стори онова, което би подхождало на всякоя достойна майка.
      Да си отиде.



Ваня Константинова

Ваня Константинова в „Кръстопът“


This entry was posted on неделя, януари 24th, 2010 at 14:09 and is filed under Аудиофакти, Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.