//
By Дежурен редактор | април 1, 2010 - 9:33 pm - Posted in Аудиофакти, Вестник, Радиоесеистика

      Разговор (на Валентин Дишев) с Илко Димитров за „Бог в Ню Йорк“ („Стигмати“, 2010 г.):

      

(запис за ArsMedia от интервю по телефона)

Из „Бог в Ню Йорк“

63

      Отначало изкуството „снимаше” живота/реалността, след това фокусът се измести към снимане на отношението на правещия изкуство към живота/реалността, а накрая (вече не като изкуство, а като нещо друго) откровено и агресивно се спря върху самия правещ, разгръщайки пласт след пласт и миг след миг от съзнанието, междусъзнанието и подсъзнанието му. Тогава аз загубих интерес, представяйки си финала на това изтъняване, на това изпилване. Всяка много лична история е по-скоро психологически, отколкото социален феномен. В този смисъл – разказването на тънки детайли от вътрешността на правещия поезия или проза е въпрос, който касае негови близки приятели или роднини, не и хора, които не го познават. Възпитаните във Франция смятат за невъзпитано човек да говори публично за своите роднини. Ако това е така, колко невъзпитано е да разказваш на обществото не дори за своите роднини, а за самия себе си. Ако някой ви хване в кафене и ви разкаже вчерашния си сън, това някак се преглъща – ако този сън е разказан на хартия или на екран – това е вече досадно. Сега правещите изкуство разказват обилно сънищата си и онова, което може да мине за сън, очевидно въодушевени от утвърдената вече автоархеология, която оправдава успешно съществуването си с тезата, че всеки „аз” е всички хора и обратно, и че, разглеждайки вътрешността си, пишещият разглежда по същество вътрешността на човечеството. Този, който прави изкуство, е освободен от оковите на отговорността към другите и е окрилен от свободата за себе си. Той, не че не може да каже нищо, той просто не иска. Текстът не е това, което е, нито може да бъде; всяко определение е отрицание; малката правда уби голямата (всъщност няма ни малка, ни голяма); ирония до дупка и други искейпистки формули. Наистина ли не иска да каже нещо, или само така изглежда? От друга страна, Джойс като може и казва много неща, кой го чете?
      Във възпитаните книжарници на Ню Йорк има отделни секции за книги за в метрото. Какви са тези книги – добри или лоши, или така не се пита, защото няма добра или лоша книга, а има книга за всеки? Тези книжарници предлагат хубаво кафе, там можеш да стоиш с часове, ако навън вали или е много студено.

64

      Бог винаги е приемал подходяща за съответния исторически период форма. Сигурен съм, че сега, ако е решил да продължи да бъде фактор на Земята, ще престане да изглежда толкова дървено. Убеден съм, че би помислил и за малко повече синкретизъм – това ще отнеме от парата на останалите божества, които ще престанат да виждат в него Врага на Мисията Си и ще седнат на масата за преговори. Ако пък вече не е толкова ревнив за стриктното съблюдаване на многобройните си ритуали, Бог неминуемо ще вкара в кошарата повечето от актуалните езичници, които обикалят цивилизования свят или клечат в периферията му. Имам чувството, че сегашната епоха допада на Бог – прилича по нещо на времето, когато се е появил за първи път, което сигурно го вдъхновява.



Илко Димитров
Илко Димитров в DICTUM.
Илко Димитров в „Кръстопът“.

This entry was posted on четвъртък, април 1st, 2010 at 21:33 and is filed under Аудиофакти, Вестник, Радиоесеистика. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

2 коментара

  1. април 1, 2010 @ 22:24


    […]       ”Тази книга – за съжаление, може би – е продължение на всичките ми книги. Това са отново темите, които ме занимават непрекъснато, но този път видяни от един по-различен ъгъл: повече философия, повече епистемология и по-малко литература… Поставям на изпитание самото отношение към знанието. Без да се самоопределям и самооценявам… това е един много дързък опит и се надявам че съм успял да защитя гледната си точка…” (Илко Димитров за “Бог в Ню Йорк”, издадена от “Стигмати”, 2010 г.)       Разговор (на Валентин Дишев) с Илко Димитров за “Бог в Ню Йорк” можете да чуете в DICTUM. […]

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.