С Александрина Георгиева – за „Пясък и канела“

      Разговор (на Валентин Дишев) с Александрина Георгиева за нейната дебютна книга – сборникът с разкази „Пясък и канела“ ((2010г., „Либра Скорп“)):

      Кристин Димитрова (фрагменти от предговора на Пясък и канела“): „…Това са петнадесет изкусни истории, разказани с динамичен език, със спонтанен хумор, с прозорливо око за детайла и с една романтична приповдигнатост, която идва не от пилешкия пух на чувствата, а от важните, “дзен” моменти в живота, които очите на Александрина предпочитат да виждат, изпускайки принизяващите компромиси на всекидневието. Това са разкази след порастването, но преди впрягането в хомота на заплата. За сюблимните изживявания. За спането на плажа и “паленето на слънцето”. За философстването по сандали. За скритата солидарност на пушачите нощем. За пътуването.
      Може би затова героите на Александрина са или много млади, или много възрастни. Младите са особняци, бохеми, волни души, които пият от живота на едри гълтоци и дори да не завършват мислите си, го правят със собствен глас. Старците са добри, понякога тайнствени, но общо взето услужливи като юнгиански образи на Аз-а, дошли в нечий сън, за да дадат съвет. Липсва средното поколение. Не че трябва да го има, но е интересно, че липсва. То е заразено с практичността, благоразумието и конформизма, които някак тревожат Александрина. Разглобяват й тайната на живота. Човек трябва да живее като млад, докато един ден не види, че е старец, сякаш казва тя. Не просто казва, ами направо ни заклева. Е, нямам нищо против…
      Прочетете тази книга. Няма да съжалявате.“.

В разговора, излъчен и в 34-ото издание на „Страници“ на 04.06.2010 г., Александрина Георгиева чете своя разказ „Някой ден ще подпалим слънцето“.

      Александрина Георгиева в „Кръстопът“.