//
By Дежурен редактор | април 1, 2013 - 7:35 pm - Posted in Глас(ни), Поречия

Галина Николова чете стихотворението си „писмо до приятел“ от своята книга „Азбука на завръщането“ („София: Поетики“, 2013)“:





писмо от приятел

„дълго те няма
сигурно си заминала
за куба или нова зеландия
завинаги
или в палмова мараня отпиваш
от соления ръб на безбрежната си
маргарита
и няма какво да те мисля
изобщо”


отговор на писмото от приятел
(дни по-късно)

влязох в новата година на пръсти
затворих вратата
като заглъхнаха стъпките му
получих по пощата
гласа на една украинка
която пее все едно плаче
будувах цяла една нощ
прегърнах баща си насън
смях се от сърце плаках с глас
ходих много на кино запомних
само един ярко червен балон с кош
казах на напълно непознат
най-големите си тайни
опрости ми някои от тях
тръгнах подир случаен мъж на улицата
мълчах близо час в сумрака на една църква
изпратих три самолета една кола един влак
пресметнах че нося очила вече пет години
ако бяха човек
догодина щяха да тръгнат на училище
припомних си
две приказки от детството

тананикам си понякога разни мелодии

изобщо
помисли ме пак

бях забравила всичко това

прегръщам те по въздуха

къде си ми



Галина Николова




  Галина Николова в „Кръстопът“.
  Галина Николова в DICTUM.

This entry was posted on понеделник, април 1st, 2013 at 19:35 and is filed under Глас(ни), Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

2 коментара

  1. април 1, 2013 @ 20:43


    Страхотно стихотворение! Много ми хареса. Истинско е!

    Posted by Kumba
  2. юли 22, 2015 @ 10:30


    […]      Писмо от приятел Обретенов, Красимир: […]

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.