Александър Байтошев чете стихотворението си „Аскет“:
Аскет
В колибата спим –
кучето и аз,
разтопяваме се,
когато слънцето изгрее,
малко хляб,
светлината на луната,
достатъчни са.
Добър е покривът,
нищо че е от картон,
добри са стените,
облепени с хартия.
Не съществуваме
извън нашия дом
само съседът ни,
стогодишният дъб,
успява да ни види –
за хората сме
капки восък по земята.
Александър Байтошев в „Кръстопът“.
Александър Байтошев в DICTUM.
4 отговори на "Александър Байтошев: Аскет"