Катя Начева: Цивилизация

Катя Начева чете стихотворението си „Цивилизация“:

(запис за ArsMedia – 23.05.2009 г.)

Цивилизация

И Юкатан не е достатъчен
с първичната си митология за кръста,
за да се сбъднат всичките пророчества
на просяка –
околовръстно
тази нощ ме мами болката,
че всичките ковани суеверия
ще се втечнят под нечий нокът
и ще изплюят най-отровното от себе си.
Ако змия се втурне в този миг към мене,
ще я предпазя от злините дето нося
и от касетките със ябълки събирани грижливо
за зъбите на някой си Адам –

прости ми, Боже, тази небиблейска диря,
но градовете дето си строил, се сринаха след дъждовете
и вместо кал стени оставиха под коленете ми.
Стени. Да ги издигам –

ще си запазя само аромата от нахапано.
Защото Юкатан не е достатъчен,
порой от кръстове покри и равнината,
в която трябваше да се смирят душите
и да изпросят болка и змия.

Катя Начева в „Кръстопът“.