На видеозаписа Клаудиу Комартин чете стихотворението си „Ирина“ (последван от Петър Чухов, който чете свой превод, през английски, на същото стихотворение):
Няма видео? Изтеглете и инсталирайте DivX Web Player за Windows или Mac
(архив на ArsMedia от литературно четене – 26.10.2009 г., София – част от проекта Word Express)
Ирина
Спомням си тухлена къща
и дълга алея, спускаща се към помръкнал двор,
в който неокосената августовска трева
достига до коленете. Виждам отново там тялото на Ирина
сгромолясано сред трънаци, буболечки, чемширени храсти – и светът
който замира с ритъма на дъха
в гръдта й, до пълно
напускане. Усмихвайки се унесено.
В ума ми е онзи тънък глезен (но леко зачервен от верижката на
сандала)
и белият прасец, който почти прозвъняваше
разклатен от внезапния вятър.
Минаха почти две години.
Отново е лято, всепроникващ сезон,
който диктува и най-незначителното ми движение
Тялото й се е позакръглило междувременно, носи косата си по-дълга
(ми казват), а гневът ми, е, добре,
Гневът ми утихна, уталожен от толкова вещи и думи
Аз съм любезен и самотен човек,
който все по-често си представя
тухлена къща
и дълга алея,
спускаща се към студено и мрачно място,
без обратен път назад.
Превод от румънски: Лора Ненковска
Един отговор на “Клаудиу Комартин: Ирина”