Филип Кабакян чете свое стихотворение без заглавие:
(запис – ArsMedia, интервю по телефона)
…
Тя е зряла жена – една опитна есен,
и не крие тъга по стъклата на къщите.
Само сънни дървета приласкаващо лесно
получават по пръстен като клетва и същност.
Но градът – в светлини, и от злато е морен.
Ще намокри обувки в студовете след сряда.
А балконът надува жълта улична хорна
в съпровод на нечутия стих в листопада.
Филип Кабакян в „DICTUM“
Филип Кабакян в „Кръстопът“