Филип Кабакян чете стихотворението си „Лов“:
(архив от учредяването на Национален литературен фестивал „Глоси“ – Благоевград, 13.10.2007 г.)
Лов
Думите са кухи като гилзи.
Плясване и крясък. И отново
ритва те поредният ти изстрел
с мисли, заредени и оловни.
Баладично слънцето проблясва
в мръзнещо око на дива птица.
В черно огледало падаш. Ясно
виждаш се във мъртвата зеница.
Прошка от душата и помоли
(прошките не зная кой раздава).
Аз прежалих краткия и полет,
но стрелеца още съжалявам.
Филип Гарбис Кабакян е роден на 6. 06. 1958 г. в град Сливен. Завършил е ПУ „Паисий Хилендарски“, специалност „Българска филология“. Публикувал е стихове в списанията „Пламък“ и „Глоси“, както и в регионални печатни издания. Живее и работи в град Стамболийски. През 2008 г. Издателство „Арс“ публикува първата му книга – „Юфка и нафора“.
Врата в Стария град
Тази врата е залостена там от незнайни години,
подпира я времето с крак от ръждиво желязо.
А белият камък отпред стопанина чака да мине,
отвисоко да яхне коня в челото белязан.
Колко пъти е стъпвал на него в хладната утрин –
издълбан е от стъпката като белег в душата.
И поставям крака си отгоре му, и расна отвътре,
и се вдигам със педя над средния ръст на нещата…
6 отговори на "Филип Кабакян: Лов"