Катя Белчева чете свое безименно стихотворение:
(архив на ArsMedia, 2007 г.)
***
Оставих ръката си върху масата.
Забравих в нея лъжичката за кафе.
Забравих ръката си оставена…
Масата се придвижва
няколко стъпки към вратата.
Ако отвориш прозореца отвън,
течението ще ме вбие в ключалката.
Ще стана ключ за коридора, стълбите,
входа, улицата, шосето, трамвая.
Слязох на предпоследната спирка
на желанието
да изгреба реката от моста
с лъжичката за кафе.
Водораслото се обви около врата ми
като вратовръзка,
като връвчица за ключ.
Мятам се в джоба на рибаря,
в кофата за червеи,
в устата на рибата.
Проблясвам като люспа,
изстисквам от себе си капките слънце,
изтръсквам безоблачието,
поливам безсънието.
Изрязвам с ножица половин луна.
Разгръщам нощта.
Катя Белчева е родена и живее в гр. Пловдив. Завършила е „Славянска филология“ в ПУ „Паисий Хилендарски“ (втора специалност – „История“). Публикува свои текстове и преводи от полски в периодичния печат (вестниците „Труд“, „Литературен глас“, „Литературен вестник“, „Марица“, „Арт Клуб“, „Северняк“, „Пловдивски университет“, „Български студент“ и списанията „Глоси“, „Страница“, „Участие“, „Море“, „Кръг“, „Славянски диалози“…). Лауреат на редица литературни конкруси.
4 отговори на "Катя Белчева: Оставих ръката си…"