Катя Начева: Мостове

      Катя Начева чете стихотворението си „Мостове“:



(запис от телефонно интервю за ArsMedia)

Мостове

Настъпен облак се
изхлузи във реката.
Разби коляното си
в камъка.
Потече пясък,
схвана се кракът на лятото
и нажежени отпечатъци
отляха в спомен
крясъка
на подранили птици.
След всичко,
тишината ме повика.


Катя Начева в „Кръстопът“.

Катя Начева в DICTUM.