В рубриката ни „Представи“ Валентин Дишев чете стихотворението на Бояна Петкова „Възкресение“:
(запис за ArsMedia)
Възкресение
Трябва първо да ни завие пръстта.
Да наметне земята отгоре
пъстър юрган
от орехова шума.
Да се отбрулят кестените.
Да се оголят акациите,
за да ни стоплят,
когато няма друго.
Трябва сълзите да се върнат
на небето
по бавните пътеки на водата.
Да забравим всичко,
в което сме вярвали.
Да научим езика
на дъждовните червеи.
Да нахраним с плътта си
зеленото бъдеще на тревите.
И да мълчим
до преливане.
Тогава
ще дойде
първата неделя
след първото пълнолуние
след пролетното равноденствие
и ще прогледнем в тъмното.
Няма
бързи начини
за възкръсване.
Бояна Петкова в „Кръстопът“
Бояна Петкова в „DICTUM“
Впрочем, търсим име за тази рубрика. Това „Пред-ставления“, естествено, никак не ни харесва (е, в суматохата на търсенията през 80-те и началото на 90-те години на миналия век можеше и да мине, да изглежда интересно, но това време отдавна е минало…).
Предложенията си приложете като коментар тук… Трябва ни помощ.