В рубриката ни „Представи“ Валентин Дишев чете стихотворението на Божидар Пангелов „Спомен за езика“:
(запис за ArsMedia – 12.05.2010 г.)
Спомен за езика
Лек ден.
Баба ми беше малка
жена.
Обичаше да говори на други
езици:
италиански, френски и
немски.
И на езика на бабите за своите внуци:
„миличко“.
Не получаваше пенсия (това беше времето) и
вкъщи гъмжеше от ученици. Сигурно затова не
научих нито един. Или от гостите, които минаваха
често (живеехме в центъра до опашката на коня – така
казваха), за да изпият по едно черно кафе. Кафето
беше специално – за гледане. Тя „гледаше“ и те ни
разказваха. Много истории. Сигурно затова не
знам нито една.
После започна да става все по-малка и
тъничка.
Една нощ майка ми каза:
„Отиди да я видиш…“
Тънък, прозрачен лист.
Сега сигурно гледа и
говори единствено на езика на бабите
за своите внуци:
„миличко“.
Божидар Пангелов в „Кръстопът“.
Божидар Пангелов в DICTUM.