Мария Донева чете стихотворението си „Късни рози“:
(запис за ArsMedia)
Късни рози, потъмнели,
като скупчени небрежно
смачкани чаршафи. Зрели,
напоени с дъжд и нежни,
във мъглата се потапят
търпеливо и разумно,
и надеждите им капят,
и разпадат се безшумно.
Мария Донева в „Кръстопът“.
Мария Донева в DICTUM.
Един отговор на “Мария Донева: Късни рози”