Валери Петров чете свои стихове в Добрич.
(архивен запис от гостуване на Валери Петров в Добрич, предоставен от Александър Белчев)
Валери Петров (псевдоним на Валери Нисим Меворах) е роден на 22.04.1920 г. в София. През 1944 г. завършва хуманитарна медицина в Софийския университет. През есента и зимата на 1944 г. работи в „Радио „София“, после участва във втората фаза на Отечествената война като военен дописник (в. „Фронтовак“). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир. От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. Валери Петров е един от основателите на в. „Стършел“. Бил е редактор в „Студия за игрални филми“, редактор в издателство „Български писател“, народен представител в VII ВНС. Академик на БАН (2003).
Първите си стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“. През 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ – под псевдонима Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“. Следват цикълът „Стари неща малко по новому“ (1945), „Стихотворения“ (1949), поемата „В меката есен“ (1960), пътеписа „Книга за Китай“ (1958), пиесата „Когато розите танцуват“ (1965), сатиричните стихотворения и поеми „На смях“ (1970), „Бяла приказка“ (1977), „Копче за сън“ (1978), „Пет приказки“ (1986), Избрани произведения в 2 тома (1990), няколко издания със събрани стихове, пиеси и сценарии, „Стихове 2007″и др.
Автор е на сценариите на игралните филми „Точка първа“ (1956), „На малкия остров“ (1958), „Слънцето и сянката“ (1962), „Рицар без броня“ (1966), на няколко киноновели и анимационни филми.
Превежда на български пиесите и сонетите на Шекспир. В негов превод са публикувани и текстове на Джани Родари, Ръдиард Киплинг, Сергей Михалков…
Носител на литературната награда на Министерството на просветата за 1987 г., на наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен принос (2006) и на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2007). Вписан е в почетния списък на Международния съвет за детската книга за „Пет приказки“ (1988).
10 отговори на "Валери Петров в Добрич – 4"