На видеозаписа Яна Пункина чете своето стихотворение „Петната“:
(запис за ArsMedia – Кюстендил, литературно четене след церемонията по учредяване на „Международния литературен пленер „Пауталия“, 16.10.2010 г.)
Петната
Такива неща тлеят по масата между приятели,
трупат се с празните чаши от клюки и смях,
капят като стопен целофан в пепелника,
точно такива неща.
Такива неща тлеят по масата между приятели,
само трябва да внимаваш
кой до кого ще седне, кой на кого със гръб,
кой ще се бави да си допие, за да си тръгва сам,
само трябва да внимаваш и ще ги видиш.
Такива неща тлеят по масата между приятели,
днес не говорят без тикове,
затъват в спорове за литература,
после мълчат и преглъщат горещите капки стопен целофан.
Моментът се събира, набъбва, увисва,
ще се откъсне, ще капне,
ще вземе да си тръгва,
ще вземе да си легне,
във пепелника,
един след друг си взимаме палтата,
оставяме нещата да си тлеят,
момичето затваря бара,
и мисли, че петната по масите, които бърше,
са изгорено от цигари.
Яна Пункина в „Кръстопът“
Яна Пункина в DICTUM.
Един отговор на “Яна Пункина: Петната”