Разговор (на Валентин Дишев) с преводача, изследователя и издателя Антоанета Колева – за тетралогията на Морис Бланшо („Смъртната присъда“, „В желания момент“, „Онзи, който не ме придружаваше“ и „Последният човек“), за избора и навършилото вече 20 години издателство „Критика и хуманизъм“:
(запис за ArsMedia, от интервю по телефона, което бе излъчено и в 55-ото издание на „Страници“ – 14.01.2011 г.)
Бележка на редактора: Ако сте сред тези, за които историята на „Критика и хуманизъм” е част от личното пътуване към познанието и/или смисъла още от началото на 90-те години на миналия век – било с първите срещи с хуманитаристиката чрез списание „Философия за ученици” или първопроходството на списание „Критика и хуманизъм”, или толкова чаканата първа среща или нова, след многогодишно премълчаване или „апокрифност”, с автори, полагали началото на традиции, като Фройд, Августин, Бодрияр, Гадамер, Фуко, и още, и още – до Гатари, Дельоз и Бланшо (колко много пропуснати имена и събития между началото преди 20 години и последните срещи…), ако сте сред тези, празнували появата на книги-събития за българската хуманитаристика (всичко започна с книгите на Георги Каприев, Цочо Бояджиев, Калин Янакиев, Ивайло Дичев, а колко дълъг е вече списъкът…), ако… тогава направете, моля, нещо просто: изпратете кратичък мейл на адрес kx@bsph.org с простичко съдържание – например – „Благодаря и честит юбилей.”.