След като и DICTUM навърши 2 години, се налага да поспрем.
Нека да го наречем „отпуск“. Или време за осмисляне, преоценка на пътя или търсене на нови пътища. Защото със сигурност задачката не беше двете списания да се превърнат в най-разпознаваемите сред себеподобните в „мрежата“ (тя бързо бе постигната… и в тази констатация със сигурност няма никакво противопоставяне и репчещо се, търсещо нечие принизяване, съизмерване по ръст…), а да предлагат нови алтернативи и среда за развитие…
Това са съдържателните (с „формалните“, вярвам, все още, ще се справя) причини, поради които в следващите седмици не всеки ден в списанията ще се появяват нови публикации. Разбира се, че ще ги има – някои вече са заложени в системата за автоматично публикуване – просто няма да са всекидневни, както беше през прастически всичките тези над 830 дни…
Добрите срещи, вярвам, предстоят.