Иван С. Вълев чете стихотворението си „Не всичко“:
Не всичко
Думите
започват да падат –
тежките капки на чакан порой
след дългата суша
на мълчанието
между нас.
Като при буря
гърмят обвинения,
проблясват заблуди,
натрупани бавно
в размиването,
но не всичко,
не всичко
е изгубено –
още сме тук.
Пред мрака на бъдещето
лежим,
мълчим.
Заглеждам се в точка
и вътрешно знам –
не всичко,
не всичко
е изгубено,
докато още сме тук.
Иван С. Вълев в „Кръстопът“.
Иван С. Вълев в DICTUM.
(запис за ArsMedia, излъчен и в предаването за литература на БНР – Радио Благоевград „Страници“)
Един отговор на “Иван С. Вълев: Не всичко”