Владимир Левчев: Търпението на камъка

Владимир Левчев чете стихотворението си „Търпението на камъка“:

(архивен запис от седмичното обзорно предаване за култура „Югозападът“ на Радио Благоевград – март 2008 г.)

Търпението на камъка

(приказка)

На сина ми Боян

Имало едно време
един камък
с тракийски надпис.
Но дори тракиецът
не можел вече да го разчете,
защото гърци, после римляни
били подменили езика му.
Тракиецът умрял накрая
и неговият камък бил вграден
във византийска църква:
два реда бели камъни, два реда тухли,
нисък купол
и златни мозайки в кухината под купола.
Минало време
и църквата станала българска.
Минало още време
на сватби, кръщенета, погребения –
и църквата била изгорена
заедно с хората в нея.
После станала джамия
с остро минаре забито в небето.
Минало още много време
и минарето било взривено.
Четвъртитата джамия,
брулена от дунавски и черноморски ветрове,
отново станала българска църква.
Но само след 70 години
кръстът на църквата бил отрязан
и над кубето се явила тъмночервена петолъчка.
Старата сграда станала склад
за акумулатори.
Една човешка глава била разбита
в древния камък.
Още 45 години минали
и буренясалите зидове на склада
най-накрая се срутили.
Тогава
древният гравиран камък,
който помни
без да говори,
за разлика от хората,
които говорят
без да помнят,
бил пренесен от емигрантско семейство
оттатък океана.
Сега той е станал крайъгълен камък
на един семеен дом
в северна Вирджиния:
свети като нов
под шепнещи огромни кленове.
И детето, отрасло в Америка
си мисли за него
на своя английски език. . .

Но какво е твоето минало, дете,
ако не си самото ти
сега
с малкото, което помниш
и страшно многото, което си забравило?
И какво е твоето бъдеще, дете,
ако не си самото ти
сега
с твоята мечта да станеш археолог
или пророк
и някой ден да разгадаеш смисъла
на крайъгълния камък
на своя роден дом?

Камъкът мълчи и чака.

Вашингтон, 2000

  Владимир Левчев е роден на 17.10.1957 г. в София. Завършва английска езикова гимназия (1976) и изкуствознание (1982). Редактор в издателство „Народна култура“ (1982-1990), на забраненото независимо списание за литература и политика „Глас“, зам.-главен редактор на „Литературен вестник“, главен координатор на „Свободно поетическо общество“… В началото на 90-те години заминава за САЩ, където през 1996 г. завършва MFA програма по „Творческо писане“. След 1996 г. преподава в University of Maryland (Балтимор), George Washington University, American University, Вашингтон, както и в Foreign Service Institute (Държавен Департамент). От 2007 г. е преподавател в АУБ. Автор е на 14 книги с поезия, сред които „Аритмии“ (1977), „16 стихотворения“ (1981), „Кой сънува моя живот?“ (1983), „Някой ден“ (1983), „Цветя, градове и морета“ (1986), „Пейзажи на неизвестен майстор“ (1987), „София под луната (1991)“, „Край. Стихотворения“ (1994), „Leaves from the Dry Tree“ (1996), „Литература и морал. Статии, есета, студии“ (1994), „Любовни писма до свободата. Роман“ (1998), „Черна книга на застрашените видове. Black Book of the Endangered Species“ (1999, 2004), „Бог е любов в приятелството, традицията и секса“ (2001), „Небесни балкани“ (2001), „Балканският принц“ (2001), „Архитектура на промените. Формални стихове“ (2003), „Кой сънува моя живот“ (2007), романът „2084“ и книгата с поезия „Любов и смърт“ бяха публикувани през 2009 година. През 2010 г. „Сиела“ издаде сборника с есета на Владимир Левчев „Моят Бог и моите демони“, а „Български писател“ – книгата със стихове „Бхакти“… През 2014 г. Scalino издаде книгата с поезия на Левчев „Любов на площада“. Левчев е автор и на редица предговори, студии и статии, посветени на българската литература. Негови стихове са преведени и публикувани в редица антологии и специализирани литературни издания, сред най-авторитетните от които е „Child of Europe: Penguin’s Anthology of Eastern-European Poetry“ (1990). Превежда от английски и руски. От октомври 2008 до април 2009 г. е водещ на авторското предаване (в някои от изданията му – съвместно с Валентин Дишев) за модерна българска и балканска литература „Небесни Балкани“, излъчвано по БНР – Радио Благоевград…

Владимир Левчев в DICTUM.
Владимир Левчев в „Кръстопът“.