Райчо Русев чете стихотворението си „Селско утро“:
(архивен запис от „Думи за приятели“ – поетична вечер, част от проявите на „Фестивални дни „Глоси“ – Октомври’08“)
Селско утро
Виж, мъглата слиза към дерето.
На небето – слънце и луна.
Още несъбудено селцето,
плис очите хладна светлина.
Сякаш че светът ни е загърбил.
Но и гърбом – пак се грижи Бог!
Ей го там до спирката, на стълба,
се е бялнал втори некролог.
Чудя им се само на ината,
тия селски дядобаби, дето,
без да се отбият в общината,
от градината и – на небето.
Райчо Русев е издал три книги – „Лични стихове“, „Шепа стихове“ и „Стихове на вятъра“. Живее и работи в София.
***
Немито небе светлината цеди.
Земята несвикнало диша.
Сякаш съм в градската болница и
утре ще ме изпишат.
И аз ще си тръгна с малък вързоп
към автобусната спирка.
И животът от ниско крайпътно дърво
като кос ненадейно подсвирква.
Един отговор на “Райчо Русев: Селско утро”