Цочо Бояджиев: Вечерен блус

   На видеозаписа Цочо Бояджиев чете своето стихотворение „Вечерен блус”:

Вечерен блус

свойството на мъглата е да пропуска звуците всичко останало
формите цветовете капката лак върху масата любовта
е в най-добрия случай само трепване на душата
или неопровержимо свидетелство за отсъствието й

(отсъствието на онова което боли
е невъзможност да бъде превързаното)

затова нека опитаме да възсъздадем света опипом
щом наистина най-високото в него е изваял Грънчарят

ето това е кора на дърво това е каменен парапет
(на мост ли?) метална ограда пътека (която води къде?)
хлъзгаво стълбище (трябва да се опрем о стената)
мокро палто на закачалката ръб на скрин излъскана
облегалка на стол (тя отдавна няма памет за ничие
друго докосване) извивка на тяло (което казват е пръст
и в пръстта ще се върне)

прозорец до който мълчаливо ще спрем
(ала чак когато бликне кръв изпод ноктите)
и взряни в мъглата без да запалваме лампата
търпеливо ще чакаме думите

(запис за ArsMedia от гостуване на Цочо Бояджиев в AUB през март 2012 г.)


Цочо Бояджиев в DICTUM.
Цочо Бояджиев в „Кръстопът“.