Йон Калман Стефансон: „Добрата литература трябва да е като влюбването“

   Предлагаме ви екстракт (за улеснение на възприятието на българския слушател – при високото общо ниво на шума в един прекрасен софийски парк, галещо слуха като тишина, когато го живееш, но причиняващо на същия този слух болезнени драскотини, когато е слушан аудиозапис – и при чудесния, коректен превод на Манол Пейков, съкратихме част от отговорите на английски език) от първите 5 минути на 40-минутното интервю на Теодора Тотева с Йон Калман Стефансон, който гостува в България за представянето на превода на романа си „Тъгата на ангелите” („Жанет 45“, преводът от исландски е на Стефан Паунов, а оформлението е дело на Христо Гочев):


Запис за АрсМедия, който ще бъде излъчен и в „Страници“ (предаване за литература на БНР – Радио Благоевград).

Корицата на романа   Очаквайте продължението, в което ще чуете: „Не си спомням първото стихотворение, което написах, но си спомням първия разказ. Всичко изведнъж ми се стори кристално ясно. Бях на 20-21 години и внезапно, за първи път в живота си, сякаш разбирах всичко. А когато завърших разказа и оставих молива, отново не разбирах нищо.
Това е едно от големите чудеса, една от големите тайни на литературата: докато пише, човек е по-проникновен, по-всевиждащ. Именно затова литературата е по-широка, по-дълбока и по-мъдра от своя автор. Затова вярвайте на литературата, не на писателите.”

   И още: „Опитвам се да променям света, като променям схващанията на хората. Много от тези схващания не идват от самите нас, а са ни наложени отвън докато порастваме и ние ги приемаме за даденост. Например схващането, че Бог е мъж. Та това е напълно абсурдно. Ако Бог съществува, той би бил нещо много по-голямо, много по-всеобхватно от мъж, жена или животно.
   Ролята на тази представа е да затвърждава доминиращата роля на мъжа в обществата, в които живеем. Затова смятам, че за да поизравним малко баланса, трябва в следващите сто години да си представяме, че Бог е жена.
   След като изяснихме това трябва да кажем също така, че Тя непрекъснато чете художествена литература. Просто не съществува друга възможност. Защото както знаем от библията, Бог използва думи, за да създаде света. Ако Тя не беше казала „Да бъде светлина!“, все още щяхме да сме обградени от мрак. Да, Бог е преди всичко поет”…