„Може ли да ме полюлееш“: разговор с Цветелина Георгиева

  „Именно светът като чудо е отправната точка на авторката в сборника с разкази „Може ли да ме полюлееш“. Чудо, което провокира въображението да създаде истории, движещи се на границата между реалното, психичното и сомнамбулното, между съня и събуждането, между пейзажа на фантазията и бързата скица от натура. Сякаш действително едно око поглежда през прозореца навън или навътре от себе си, използва различните цветове, геометрии и композиции от пространството, за да го насели с идеи, образи и движения…“ – с тезидуми започва рефлексията на Росица Ангелова върху новата книга на Цветелина Георгиева – „Може ли да ме полюлееш“ (Жанет 45, 2022 г.).

    Разговор на Валентин Дишев с Цветелина Георгиева точно за „Може ли да ме полюлееш“ ви предлагаме да чуете:
Още информация „„Може ли да ме полюлееш“: разговор с Цветелина Георгиева“

Здравка Евтимова: По-високи сме от унижението

  Предлагаме ви разговор на Валентин Дишев със Здравка Евтимова (от 25.02.2022 г.), започващ по неизбежност с декларацията на българския ПЕН-център осъждаща агресията срещу Украйна, продължаващ с думи за екранизацията на романа „Четвъртък“ (4’56“), за да премине в отговори за същността на писането и предаденият за публикуване в „Жанет 45“ роман „Резерват за хора и вълци“ (13’15“) –
Още информация „Здравка Евтимова: По-високи сме от унижението“

Припомняне: Етгар Керет – седем отговора

Предлагаме ви разговор на Ренета Бакалова с Етгар Керет (запис от 15.07.2015 г.). Преводът е на Манол Пейков (можете да прочетете като текст разговора в „Кръстопът“:
Още информация „Припомняне: Етгар Керет – седем отговора“

В „По-късно“: Разговор с Деян Енев и Оля Стоянова за „Висока облачност“

  Предлагаме Ви едно от пътуванията в света на книгите, подготвено за АрсМедия, (на 15.09.2017 г.) но непубликувано до този момент в DICTUM: разговор с Деян Енев и Оля Стоянова за нейната книга „Висока облачност” („Жанет 45“, май 2017 г.):
Още информация „В „По-късно“: Разговор с Деян Енев и Оля Стоянова за „Висока облачност““

С Манол Пейков: за „Кубинската поредица“ и „Фабиан и хаосът“

   Предлагаме Ви фрагмент от разговор (на Валентин Дишев, от 01.06.2018 г.) с Манол Пейков за „Кубинската поредица“ на „Жанет 45“ и нейното последно – засега – попълнение: „Фабиан и хаосът“ от Педро Хуан Гутиерес (май 2018 г., преводът от испански е на Еми Барух, а оформлението – на Люба Халева, 256 стр.).
Още информация „С Манол Пейков: за „Кубинската поредица“ и „Фабиан и хаосът““

Миленко Йергович: Литературата е същината на човешкото

   Предлагаме ви видео (от нашия архив – на ArsMedia / Scribens Media Group, част от която е „ЛитПрес“) от разговор (на Ренета Бакалова) с Миленко Йергович (с участието и превода на Русанка Ляпова):

Още информация „Миленко Йергович: Литературата е същината на човешкото“

Александър Шурбанов за „Самсон агонистът“ и Джон Милтън

   Предлагаме ви да чуете думи на проф. Александър Шурбанов за ”Самсон агонистът” от Джон Милтън („Жанет 45”, март 2018 г., в превод на А. Шурбанов):
Още информация „Александър Шурбанов за „Самсон агонистът“ и Джон Милтън“

С Манол Пейков за „Остайница“, „Всичките наши тела“ и „Морска книга“

   Предлагаме ви първите три фрагмента от разговор (на Валентин Дишев, от 01.06.2018 г.) с Манол Пейков за някои от новите книги на ”Жанет 45”.
Още информация „С Манол Пейков за „Остайница“, „Всичките наши тела“ и „Морска книга““

Дейв Егърс: Антиутопиите са ефективни и плащещи само когато са дълбоко заложени във фактите

  Предлагаме ви разговор (на Георги Гаврилов, от 05.07.2017 г.) с Дейв Егърс (симултанния превод е на Манол Пейков):
Още информация „Дейв Егърс: Антиутопиите са ефективни и плащещи само когато са дълбоко заложени във фактите“

Екатерина Йосифова: Поезията не трябва да се търси от името на някого, а да се усеща

  Предлагаме ви документален запис от думите на Екатерина Йосифова при нейното удостояване с наградата „Орфеев венец“ за 2017 година:
Още информация „Екатерина Йосифова: Поезията не трябва да се търси от името на някого, а да се усеща“

Йон Калман Стефансон: Бог е поет

Корицата на романа   Първата част от интервюто (на Теодора Тотева) с Йон Калман Стефансон, който гостува в България за представянето на превода на романа си „Тъгата на ангелите” („Жанет 45“, преводът от исландски е на Стефан Паунов) – можете да чуете този фрагмент в DICTUM – завършваше с думите му „Добрата литература трябва да е като влюбването”.
   По-нататък в интервюто (тези фрагменти можете да чуете и прочетете в „Кръстопът”) Йон Калман Стефансон каза:
   „За мен е невъзможно да пиша за живота без да пиша за смъртта. Има само две неща, които са сигурни – че сме родени, и че ако сме родени, ще умрем. И сме единственият вид на този свят, който ясно осъзнава във всяка секунда на своето съществувание, че сме смъртни, че ще умрем, и че всички около нас рано или късно ще умрат. Това е голямо бреме – да гледаш децата си, например, и да си даваш сметка, че един ден и те ще умрат. Така че аз се опитвам да намеря някакъв смисъл във всичко това, за всички нас – да открия какво е смъртта и какво означава тя […]”.
   И: „[…] Винаги ми се иска да смятам, че волята ми да пиша по някакъв мистичен начин изтрива разликата между живота и смъртта […]”.
   А след това: „[…] По-скоро това е една надежда да променя света. Защото когато изпратиш книгите си на читателя, ти никога не знаеш дали ще успеят да постигнат някаква промяна. Мисля че винаги се опитвам да накарам хората да мислят по различен начин за света, за живота си. Защото сме толкова обсебени от идеи, които не са наши, а сме попивали още от детството си. Един пример – повечето от нас приемат, без да се замислят, че Бог е мъж. Което е абсурдно. Никой не е виждал Бога. Но ако той съществува, би следвало да е толкова обемен и непостижим, да е нещо много по-голямо от мъж, жена или животно. Когато създаваш образ на Бог като мъж, правиш и всичко възможно да запазиш хегемонията на мъжа в съвременното общество, да го оставиш на пиедестала, на който е поставен – ако Бог е мъж, очевидно мъжете са по-важни от жените. Така че за следващите 100 години трябва да свикнем да мислим за Бог като за жена, за да постигнем някакъв баланс. Това е едно от нещата, които искам да постигна с писането си – да мислим Бог като жена […]”.
Още информация „Йон Калман Стефансон: Бог е поет“

Йон Калман Стефансон: „Добрата литература трябва да е като влюбването“

   Предлагаме ви екстракт (за улеснение на възприятието на българския слушател – при високото общо ниво на шума в един прекрасен софийски парк, галещо слуха като тишина, когато го живееш, но причиняващо на същия този слух болезнени драскотини, когато е слушан аудиозапис – и при чудесния, коректен превод на Манол Пейков, съкратихме част от отговорите на английски език) от първите 5 минути на 40-минутното интервю на Теодора Тотева с Йон Калман Стефансон, който гостува в България за представянето на превода на романа си „Тъгата на ангелите” („Жанет 45“, преводът от исландски е на Стефан Паунов, а оформлението е дело на Христо Гочев):
Още информация „Йон Калман Стефансон: „Добрата литература трябва да е като влюбването““

С Петър Чухов за Адdicted

  Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев, от 01.06.2017 г.) с Петър Чухов за новата му книга с поезия (издадена отново от „Жанет 45“, май 2017 г.; редактор е Марин Бодаков, оформлението е на Кирил Златков) Адdicted:
Още информация „С Петър Чухов за Адdicted“

Капка Касабова: „Всеки пее своята песен и плаче на своя гроб, а накрая се оказва, че песента е една и съща. Гробът също.“

  Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев, от 24.04.2017 г.) с Капка Касабова за нейната книга „Граница” (издадена на български от „Жанет 45” в превод на Невена Дишлиева-Кръстева и с оформлението на Люба Халева).
Още информация „Капка Касабова: „Всеки пее своята песен и плаче на своя гроб, а накрая се оказва, че песента е една и съща. Гробът също.““