Зоя Маринчева: Итака

      Зоя Маринчева чете стихотворението си „Итака“, което беше включено в обсъжданите преди последното гласуване шест стихотворения, събрали най-много съвпадения на номинации от отделни членове на журито на тазгодишния „Национален конкурс за лирическо стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови“ и отпаднало от списъка на наградените (заедно със стихотворението на Нели Добринова „Тигрицата на Путин“), тъй като наградите, предвидени от организаторите, са само четири (ще си позволим да ви припомним, че в DICTUM можете да чуете много подробен разказ от един от членовете на журито за „механизмите“ на избор и гласуване, критериите, търсени и защитавани от него и още…)…:


Още информация „Зоя Маринчева: Итака“

Любомир Терзиев: Finita la vita nuova

      Йордан Ефтимов чете отличеното с трета награда стихотворение на Любомир Терзиев „Finita la vita nuova“ по време на церемонията на връчването на наградите на лауреатите на тазгодишния „Национален конкурс за лирическо стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови“ (Любомир Терзиев отсъстваше от церемонията поради неотложни академични ангажименти):


Още информация „Любомир Терзиев: Finita la vita nuova“

Евгения Панчева: Колко прегазени…

              Евгения Панчева чете своето, отличено с трета награда, неозаглавено стихотворение, по време на церемонията на връчването на наградите на лауреатите на тазгодишния „Национален конкурс за лирическо стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови“:


Още информация „Евгения Панчева: Колко прегазени…“

Петя Хайнрих: Стихотворение, което твърди, че е написано единствено заради поезията, но пък и не отрича користните си цели

      Петя Хайнрих чете „Стихотворение, което твърди, че е написано единствено заради поезията, но пък и не отрича користните си цели“ (отличено от журито с втора награда на тазгодишния „Национален конкурс за лирическо стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови“):


Още информация „Петя Хайнрих: Стихотворение, което твърди, че е написано единствено заради поезията, но пък и не отрича користните си цели“