//
By Дежурен редактор | декември 15, 2009 - 2:36 pm - Posted in Аудиофакти, Поречия

Филип Кабакян чете свое стихотворение без заглавие:

(запис – ArsMedia, интервю по телефона)


Тя е зряла жена – една опитна есен,
и не крие тъга по стъклата на къщите.
Само сънни дървета приласкаващо лесно
получават по пръстен като клетва и същност.
Но градът – в светлини, и от злато е морен.
Ще намокри обувки в студовете след сряда.
А балконът надува жълта улична хорна
в съпровод на нечутия стих в листопада.


Филип Кабакян

Филип Кабакян в „DICTUM“
Филип Кабакян в „Кръстопът“


This entry was posted on вторник, декември 15th, 2009 at 14:36 and is filed under Аудиофакти, Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.