//
By Дежурен редактор | май 29, 2010 - 9:24 am - Posted in Аудиофакти, Поречия

      Филип Кабакян чете своето стихотворение „Човекът от часовниковата кула“ (отличено с трета награда на тазгодишния (четвърти) Национален конкурс за поезия „Биньо Иванов“):



(запис за ArsMedia)

Човекът от часовниковата кула

Той може да е на годините на площада
или на гълъбите, които ръсят
пухените перца на изтърваните мигове.
Но човекът не знае, че те са метафорите
на преминаващия живот.
Около него се тълпят минутите,
овце са, на които паша им трябва
в божиите зелени поляни. И ги подкарва
всеки ден надолу към реката,
за да ги напои с времето от мълчание.
И отново под стълбата пъплич,
всеки ден оставаме в краката му,
за да разказва за навиците на мравките,
и как светът намалява от недостатъчност.
А се смалява перспективата на годините.
Може после да се напие в кръчмата.
Кога ли ще вкара беса във овцете си
и колко е калното мляко в ръцете му?
Защото колко пъти ще ни го казва вече –
много сочни били онези, божиите поляни.
Ще е превъзходна пашата там.
Само трябва да погледнем отгоре.



Филип Кабакян


Филип Кабакян в „DICTUM“.
Филип Кабакян в „Кръстопът“.

This entry was posted on събота, май 29th, 2010 at 09:24 and is filed under Аудиофакти, Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.