Даниела Михалева чете свое неназовано стихотворение:
(запис за ArsMedia)
***
вземам вятъра за друг човек
и развързвам езика си за пред хора
и той иска да стигне далече
и се прави на отвлечен
а аз сядам с тревата
с нея имаме спомен за онзи полет
когато вятърът ме вдигна във втори клас
не бях ли като пеперуда по пеперудоцветните
с моравото си чадърче
и колкото беше тревата висока
се вдигнах от земята
и завързах езика си за пред хора
Даниела Михалева в „Кръстопът“
Даниела Михалева в DICTUM