//
By Дежурен редактор | февруари 4, 2009 - 12:15 pm - Posted in Аудиофакти, Поречия

Петя Хайнрих чете стихотворението си „Препратки към бъдещи пролети в синьо“:

(запис за DICTUM)

Препратки към бъдещи пролети в синьо

А ти
помниш ли онази мелодия
синя беше и се увиваше
пролетен вятър в клоните на прелитащите дървета
бях свалила прозореца
и отвън ме блъсна експлозията
на цъфнала рапица
а ти се беше подстригал
беше свалил три ката коси
три пъти не познах профила ти зад волана
но в извивката на ухото
старото гущерче с рубиненото езиче
изсъска познато – най-надеждният документ
удостоверяващ твоята самоличност
зима е, знам
на простора замръзва мокър чаршафа
по-тежък от думи
оловно излети
по-лек от реката
която по кожата си търкаля
клони
пластмасови части от кукли
бутилки
блатна салата
някаква загубена драма
за която хич никак ме няма
понеже аз помня
онази
синя беше и се увиваше
в клоните на прелитащите дървета.





     Петя Хайнрих е родена в София през 1973 г. Завършва журналистика, работи в български медии… В последните години живее в Дюселдорф, Германия. „01“ е нейната първа поетична книга, издадена в края на 2008 г. от Издателство „Арс“. Автор е на проектите „мисли+думи 02″ и „Арт-ехо“ (в съавторство с Татяна Тасева). Превежда поезия от и на немски език. Част е от екипа на „Кръстопът“, сътрудничи на проектите на „Public-Republic“.

Петя Хайнрих в „Кръстопът“

This entry was posted on сряда, февруари 4th, 2009 at 12:15 and is filed under Аудиофакти, Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.