На видеозаписа Филип Кабакян чете свое неозаглавено стихотворение:
(запис за ArsMedia – Кюстендил, литературно четене след церемонията по учредяване на „Международния литературен пленер „Пауталия“, 16.10.2010 г.)
***
Тя е зряла жена – една опитна есен,
и не крие тъга по стъклата на къщите.
Само сънни дървета приласкаващо лесно
получават по пръстен като клетва и същност.
Но градът – в светлини, и от злато е морен.
Ще намокри обувки в студовете след сряда.
А балконът надува жълта улична хорна
в съпровод на нечутия стих в листопада.
[…] ”Тя е зряла жена…” […]
[…] Тя е зряла жена Калинова, Мария: […]