Алън Гинзбърг: По Лалон*

По Лалон**

I.

Наистина ме омота
            светът
Когато бях млад Блейк
            ми подсказа
после и другите учители:
По-добре се приготви за Смъртта
Не се заплитай
            в притежания
Тогава бях млад
            и бях предупреден
Сега съм Възрастен Гражданин
и съм задръстен с милиони
            книги
милиони мисли милиони
      долари милиони
            любови
Как ще смогна да си напусна тялото?
Алън Гинзбърг казва, аз
      действително съм затънал в лайната.

II.

Седнах в краката на един
                  Любовник
            и той ми каза всичко
Еби се в гъза, разкарай се,
            пази си задника,
            внимавай къде стъпваш
упражнявай се, медитирай, мисли
            за характера си…

Вече съм стар човек и
            Едва ли ще живея още
20 години може би даже не и
      20 седмици,
може би в следващата секунда
      ще бъда понесен към
      прераждането
      фермата за червеи, може би вече
            това се е случило…
Как да разбера, казва
      Алън Гинзбърг
Може би съм сънувал
      през цялото време…

III.

Два часа през нощта е а трябва
      да стана рано
да отида с такси на 20 мили
      за да си задоволя амбицията…
Как се набърках в тази каша,
това работохолическо шоу
      бизнес-мисловния пазар?
Ако съм имал душа продал съм я
      за мили думи
Ако съм имал тяло изхабил съм го
      еякулирайки същността си
Ако съм имал ум
      покрил се е с Любов…
Ако съм имал дух забравил съм
      кога съм дишал
Ако съм имал реч била е
      самохвалство
Ако съм имал желание отминало е
      през ануса ми
Ако съм имал амбиции
      да бъда свободен
как се превърнах в тази
      сбръчкана личност?
С мили думи, Любовни същности,
      дишащи самохвалства, анални
      желания, фамозни престъпления?
Каква помия съм аз, Алън Гинзбърг.

IV.

Безсънен стоя и
         мисля за моята смърт
…положително е по-близо
            отколкото когато бях на
                  десет години
и се питах колко е голяма
         вселената…
Ако не си почивам ще умра по-бързо
Ако спя ще изпусна
         шанса си за спасение…
заспал или буден, Алън
         Гинзбърг е в леглото
в средата на нощта.

V.

         4:00 ч.

Тогава дойдоха за мен,
       скрих се в тоалетната чиния
Те строшиха вратата на клозета
       тя падна вътре върху невинно момче
Ах дървената врата падна
       вътре върху невинно хлапе!
Стоях в чинията и слушах,
       скрих си сянката
сложиха белезници на другия
       и го извлякоха
вместо мен…Колко още ще мога
       да бъда в безопасност така?
Скоро те ще открият
       че мен ме няма
Пак ще дойдат за мен, къде
       да си скрия тялото?
Аз ли съм това или съм някой друг
       или изобщо никой?
Каква е тая тежка плът това
       слабо сърце и капещ бъбрек?
Кой излежава присъда
       65 години
в този труп? Кой друг бе обладан
       от екстаз покрай мен?
Сега ще свърши всичко,
       какъв беше смисълът на всичко?
Ще се окаже ли истина? Ще се окаже ли
       действително истина?

VI.

Имах своя шанс и го пропуснах,
Много шансове, а не ги взимах
           достатъчно насериозно.
О да, бях развълнуван, почти
       полудях от страх
че мога да изпусна безсмъртния шанс,
           Изпуснат е.
Алън Гинзбърг ви предупреждава
       не вървете по моя път
       към изчезването.

31.03.1992 г.

Превод от английски: Владимир Левчев

Гинзбърг в „Кръстопът“.
Гинзбърг в DICTUM.

* – Преводът на стихотворението е включен във „Вой“, Алън Гинзбърг, Colibri, 2009 г., двуезично издание, превод: Владимир Левчев. Книгата e в книжарниците от 14.12.2009 година.

** – Факир Лалон Шах, известен като Лалон Шах (1774-1890), е бенгалски поет…