//

Филип Кабакян: Някога, някога

Posted by on юни 1, 2010 at 7:00 am.

      Филип Кабакян чете своето стихотворение „Някога, някога“:


(запис за ArsMedia)

Някога, някога

Без шапка ще тръгнеш, когато цитирам дъжда,
и трепва гласът ми на всяка пропусната капка.
А негови рози са цветните глътки ръжда,
с които олукът рисува по плочите малки.
Щом господ измие грима от очите ти. Щом
пропукат в небето от работа божите стави,
денят ни все още е сребърен скъп бандерол
(с изкашляни думи му плащахме стария заем).
Душата в доспехи, а тялото – голо, трепти.
А мокрите дрехи – обвивка на ценен подарък,
и него в нощта с изтръпнала длан ще делим.

Денят ще почука в стъклото със клюна си ален.

Филип Кабакян

Филип Кабакян в „DICTUM“
Филип Кабакян в „Кръстопът“


Leave a Reply

Bubblecast plugin is not configured properly. Please, contact administrator.
Add video comment