Димитър Събов чете свое неназовано стихотворение от новата си книга „Бутик за смърт“ („АРС“, 2010 г.):
(запис за ArsMedia от „Двоен удар“).
* * *
Както търси птица да гнезди,
така си търся място за умиране,
далечно като сънени звезди
и топло като прясна кръв, съсирена.
Далеч от евтината скръб,
попила в пошлите гримаси,
от тъмния, немеещ гръб,
залязъл в слепите тераси.
Далеч от хладното разбиране,
от гъгненето ни учтиво,
от жалко, курвенско гримиране
на свят, из бездната попиващ.
Угасва лятната трева –
безмълвна и червенокоса,
отчупвам залък синева
и чувствам – мравките ме носят.
