Левена Филчева: Когато тишината ти е бяла врана

     Левена Филчева чете свое неназовано стихотворение от книгата „„С (малка бяла книга за незаглъхващи перкусии)““ („АРС“, 2010 г.):

(запис за ArsMedia от „Двоен удар“).

* * *

Когато тишината ти е бяла врана,

съседският балкон
(иначе безумно шарен)
погрознява.
Набъбват цветовете му,
навира се в очите на минаващите
и крещи (съвсем объркан, като мен):
„Виж ме! Тук съм! Избелявам…”
Уличници и дървета
губят равновесие,
захвърлят
издълбаните си сърчица и имена
на вятъра (или по дяволите).

Схлупва се небето –
захаросан покрив над очите ми,
затваря шоколадовите си прозорци,
с парченца от комина му
тъгата си залъгвам,
а тя,
дъртата проклета вещица
не спира да ме угоява.

Левена Филчева
Левена Филчева в „Кръстопът“
Левена Филчева в DICTUM.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Bubblecast plugin is not configured properly. Please, contact administrator.
Add video comment